Жизнената философия, която изповядваме още от времето, когато децата ни Сатия и Санатан не се бяха появили на този свят, предполага медитация, която практикуваме редовно през всичките тези години. От перспективата на изминалите години си даваме сметка какво ни дават нашите възгледи за живота и тяхното прилагане в реалния живот. Това не е нещо, което правим между другото, или хоби, с което се занимаваме от време на време, досадно задължение, което изпълняваме веднъж седмично. Опитваме се да прилагаме нашите възгледи във всички ежедневни дейности. А тъй като се оказа, че този начин на живот е идеален за нас и задоволява нашите потребности (както и на всички живи същества), съвсем естествено беше, че нашите деца също тръгнаха по нашия път :-)

Начинът ни на живот обхваща и най-незначителните аспекти на всекидневието ни – ситуациите, в които се озоваваме, отношенията с хората, които срещаме. Учи ни как да се отнасяме с уважение към другия човек, на толерантност и приемане на всички ситуации и хора, които идват при нас. Винаги помним поговорката „използвай най-лошото нещо по най-добрия начин“, като се стараем да използваме по най-добрия начин това, което притежаваме и това, което ни поднася животът, така че да постигаме целите си.

Вероятно вече сте разбрали, че нашата цел е да познаем и да се изпълним с любов към Личността на Бога. На пръв поглед това изглежда изключително просто, толкова пъти сме чували: „Да, аз обичам Бог!“ Всъщност, това са празни думи, които нямат покритие в реалния живот. Защото да обичаш, означава да мислиш постоянно за любимия, да се грижиш за него/нея, да зачиташ волята му и т. н.

Нашият свят е място, където живите същества могат да живеят необезпокоявани, без мисълта за Бог. Действително, не е особено трудно да забележим, че около нас няма Бог, във всеки случай няма да го срещнем на съседната улица. Нашият свят е място, удобно за друг вид хора, хора които се интересуват от чувствени удоволствия, икономическо развитие, религия (в значението, което те придават на тази дума) или свобода.

И така си живеем и след това умираме, раждаме се отново и отново умираме… И само от време на време в главата ни се появява еретическата мисъл: „Какъв е смисълът на всичко това? За какво става въпрос? Трябва ли да страдам, да старея, да умра?“

И на нас ни се случи същото :-) Започнахме да задаваме въпроси и търсим отговори, защото, съгласете се, отговори от типа „Неведоми са Божествените тайни“, не са особено задоволителни. Въпреки привидната сложност на задаваните въпроси, бързо намерихме отговори на всички въпроси, които ни измъчваха, и на още много други, които не сме и подозирали, че ще зададем.

И така станахме… „философи“ :-)